Привечер , след дъжда

Градът съблече мокрите си дрехи,

оттърси гръб и в златно засия

дърветата, накичени и светли

приличат ми на бременна дъга.

.................................................................

Безлюден парка тихичко заспива,

прегърнал спомените си от днес

безшумни стъпки влюбени рисуват,

дърветата ги гледат с интерес.

...................................................................

Целувам мрака синьо кадифен

и по пътека тясна в тишината

се питам, кой сега до мен

ще гледа с влюбени очи Луната?

.................................................................

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf