Някой ден... случайно... няма да събудя сините надежди на моя празен ден и гарваните бели до късно ще се чудят къде е мостът, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат в зелените портрети на свойта сивота. И сините надежди смирено пак ще крачат надолу, все надолу... към мойта пустота.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------