По Шабленски прегръщане

Зачене ли небето с катафалки,
мъртвешки дъжд
от гладни таралежи
захапва керемидите на къщите.

А Шабла е с очи от бели къщи,
които като свещи дълго мигат.
Пък свещите угасват. Не и къщите!
Съблечени от буря - може би.
Избодени от корен - невъзможно.

Бодлите на дъжда разстрелват даже
и сенките, наметнати с чадъри.
Но този град е вечно безчадърен.
И не със самота от таралежи
брадясали са топлите му къщи.

Немирен нагаждач на време пусто
е вятърът от жадните им прагове.
Дъхът му е по Шабленски прегръщане -
и в бурята изкопчило светулки.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf