Потънал в спомените стари,
загубил своя собствен път,
аз търся своите другари
във скъпия ми роден кът.

Но тях ги няма, разпилени!
Далеч оттук са те сега!
Мечтите наши пропилени
останаха във пепелта.

Всеки щастие намерил
далеч от родната земя,
забравили в какво се клели,
заробват своята душа.

Защо забравихме за тебе?
Земя свещена и добра,
премазани от тежко бреме
погубват твойта красота.

И там сред нея, ужасени,
ровят днешните деца,
отритнати от свойто време
да търсят хляб във пепелта.