ПРИКАЗКА ЗА СУЕТАТА ТИ...

От мен не искай да се влюбя в теб
без право да обикна суетата ти.
Видях те - как пришиваше криле
и тихо ти прелях от свободата си.

Защото в теб... живееше дете
И с шепа страх се учеше да ходи.
Подадох ти ... и двете си ръце ,
за да прегърна цялата ти болка.

Защото беше... малък като миг,
но птиците във себе си понесе.
И щом започнеше да ни вали
ти можеше да видиш чудна песен.

А вече ми е късно да отлитам.
Обичам те до вик със суетата ти.
Ще ти прошепна (знам че не попита) -
тя беше просто страх... от неочаквано.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 264
точки: 67 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 41 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208415
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960