Тогава... когато светът беше кръчма и вятърът пееше песни на "Бийтълс"... там... по брега на морето в шепи събирахме лятото и с чифт стари дънки бяхме богати... а нощта... до кости пияна от морската пянадо теб люлееше бедрата ми голи и мокри безсрамно, полепнали целите с пясъкпод звезди от рапани... и тогава...и днес... морето e същото... и лятото пак се завръща... а времето... не спира...върви и хич... ама хич... не му пукатам...на брега кой...с кого се прегръща...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------