Кървав кинжал

как боли от любовта?

Остави го и махни се,

виж го - наранен е...

Лежи на пода той сега,

огрян само от красивата луна,

виждам как сърцето му кърви,

виждам как душата му тъжи...

И чувствата от раната се стичат-

топли, нежни, но изстиват-

изчезват бавно те,

изличават се от нараненото сърце...

Махни се, остави го,

аз ще му помогна.

Раните му ще промия,

та дано така измия

болката ужасна,

с която го дари...

И поех го нежно в ръце,

кинжала кървав от гърдите му извадих,

и тогава чак усетих

бавно биещото му сърце...

Мина дълго време оттогаз

зарасна раната в сърцето му жестока,

но, повярвай, няма да забравя нивга аз

болката, с която ти дари го...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf