Само ти знаеш как

Под роклята ми прозират бикини,
незнам как успя да видиш, очите ти всякаш са ренгени,
а тънките презрамки падат леко
по нежната ми кожа, само от въздишката ти -
умът ми замъгляваш и предизвикваш желанието-
край на това мъчение да сложа.

Какво ли ще се случи с мен,
ако продължаваме така до края на ноща,
къде ли след малко ще ни отведе вятъра?
Погледът ти цялата ме реже,
сякаш хиляди копия забиват се
в ръцете и ме теглят някъде в тъмното, в някоя тиха стая.

Ти си нещо ново, нещо което не бях срещала,
мъж обсебващ, краен, на всичко готов.
С тебе бих изживяла една вечер,
дори да знам, че няма да те видя вече.

Само споменът ще остане,
как си сплъзгал езика по коприната,
а с зъбите си бавно хапеше дантелата,
устните ти как се сливаха с моите горещи,
пръстите ти как се вплитаха около косата ми - просто нечовешко.

Сякаш двамата бяхме едно,
сякаш усещах, че не искам да ставам от това легло.
Ти ще идваш всяка вечер и всеки следващ
път, когато съм с някой за да ми напомняш,
че вече няма как да има друг,
който да знае като тебе как да обича дори за миг.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf