Сама бях на брега на самотата, носех се на малък облак от тъга. В миг наоколо ти разкъса тишината и протегна към мене своята ръка.
Плавам бавно към острова на мечтите, жадно отпивайки от твоята благост. Пълнят се с опиянение наново очите, клетките ми сещат непозната сладост.
Не ме пускай, за да не се удавя, весело сега е мойто стенание, в унеса искам себе си да забравя, не излизай дори от мойто съзнание... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------