Нощта е негърка и чува далечните там-тами на свойте прадеди и се полюшва в ритъма на древната си кръв. Пия страст от топлата й гръд и като змия събличам кожата си във нозете й. Нощта е негърка и стиска здраво сърцето ми, прошепва нещо със лилав език, огъва костите ми и аз стена от страст и болка. А във нея тече река от пясък и отмива всичко.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------