|
Вина
Здравей, приятелю, ела
не стой навънка пред вратата!
Седни до мен и утеши ме, сега
аз имам нужда да разкажа за вината,
която ме души и не ми дава мира
и ме гори, и ме разяжда,
а въздухът в гърдите ми не стига
със сила слабостта си аз да смажа.
Защо не ме поглеждаш в очите?
Вдигни глава и вгледай се в тях
ще различиш веднага болката, сълзите
и страшния, ужасен сторен грях!
Да, грях! В мене има много грях,
защото не успях да ги запазя чисти -
мечтите си, превърнах ги в прах,
когато приятеля си от детинство аз изгубих!
Почакай, не, недей да казваш нищо
на мене позволи да ти разкажа
за любовта, която взе ми всичко,
за любовта, в която цяла се раздадох.
И за човека, който най-много
от всички ме обичаше, а аз
бях заслепена, оглупяла безвъзвратно,
затуй и нищичко не разбрах.
Не подозирах колко много болка
се е събирала в нежното сърце,
когато съм говорила тъй волно
за другите, за силните ръце,
които ме държаха в прегръдка
опасно-сладка, кисело-горчива,
а след това ограбиха душата,
която уж бе толкова щастлива.
Разбрах какво е да загубиш любовта,
която всъщност никога не си и имал,
така и тоз приятел стар,
когото аз познавах от детинство
е страдал, но пък мъжки е търпял
в името на детството щастливо,
макар и трудо, чувствата таял
и гледал любовта му си отива.
Любов, която го отблъснала веднъж
и втори път, и трети тъй жестико,
че най-накрая той не издържал
на болката, на раните, които
кървяли силно и не искали да спрат...
И вече уморен от любовта си
оттеглил се, поел по своя път
трънлив, но пълен с надежди...
А таз любов възвишената, свята,
която ти, приятелю, ценеше
не бе ни чиста, ни богата, а сляпа
и глупава, и егоистка беше.
Вина. Сега в нея има много
и грях натрупан и стаен,
защото ти й каза сбогом,
а тя не може да те спре.
Отиваш си и любовта ти веч я няма
умря отдавна, погребал си я ти,
а в мене само таз вина остана -
приятелството старо разруших.
Едва сега разбрах аз колко те обичам,
когато те изгубих без да знам,
че ти отдавна мене си обичал,
че аз за теб била съм любовта.
Ти ставаш?!. Тръгваш си?! Защо?!
Разбирам, нямаш вече време, отегчен си...
Е, пожелавам ти на добър път...
знам късно е за всякакви надежди...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mutressa
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-05-19
прочитания: 166
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8050
Автори: 2222
Произведения: 52683
Съобщения: 244549
Лексикони: 2505
Коментари: 81815
SMS-и: 820
Снимки: 5396
|
|
|
