Гост

Ето, пристигнах! Спрях се пред прага

на твоята врата.

Събирам смелост да позвъня...

Треперя, цялата до болка вече се вълнувам,

и теб желая да нацелувам.

Но стоя вече час, и не намирам сили аз.

Настъпи мигът и сложих пръст,

така неусетно пристъпих и палеца си

 на звънеца ти сложих.

Тогава се чу плътният ти глас,

който преди време "Обичам те" ми придумваше.

Отвори вратата и ме видя,

какво изпита, че чак така пребледня ?

Сведох поглед, после отново  очи

в твоите вперих... но нищо.

Но нищо!

Поглед празен, тъй безчувствен и

безразличен спрямо мен...

Това беше моят незабравим момент -

момент, в който почувствах

какво значи да си неканен... гост.

Претръпнах, отново те погледнах,

думите свети и красиви " Обичам те"

през устните процедих... и ето -

в тези очи нищо не трепна,

 така разбрах, че ме оставяш сама

и обърнах гръб...

към своя път поех... почувствала се вече веднъж...

натрапник... неканен гост.

Не съм го изпитала никога , просто сънувах как ми се случва. Но не изключвам възможността да се случи някой ден, може би не под тази форма, ами подобна ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf