Какво си бил

От колко дни те забравям,
а ти за цял живот оставаш.
След колко време път,
душата ми на спокойствие ще оставиш?

Раздялата е по-луда от любовта,
болейки ме за тебе,
мъчех се в пепелта, изгубена, сломена
прегазена на този кръстопът.

А мислех, че след време
ще ме чака на прага на олтара
мъжа който за мен копнее,
а аз ще крача цялата бяла.

Исках да живея приказка,
да избягам от реалността,
но нещо сякаш ме изплиска,
показа ми твоята лъжа.

Прости, за това което не съм ти дала,
аз на себе си ще опитам да простя,
че и този път сърцето си предадох
и бях робиня на стъклен и фалшив свят.

Все някой ден ще привикна,
че вече те няма, но дори след
моя сватбен ден ще се сетя за теб и мен.
Времето лекува, но спомените мъчат,
знаейки, че някой цял живот те е лъгал.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: borqnka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-02
прочитания: 55
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46499
   Съобщения: 226926
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69656
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738