Само аз, ти, залезът и морето

Помниш ли, когато стояхме двамата хванати за ръка, пред морето и гледахме залеза? Ти ми каза, че нищо и никой, никога няма да ни раздели. Стояхме само двамата и гледахме как слънцето залязва. Беше толкова хубаво, бяхме толкова влюбени, бяхме готови на всичко един за друг, докато не се появи тя. Помниш ли, защото аз си спомням всеки път, когато стоя на брега на морето и гледам залеза, но сама?! Помниш ли кой съсипа любовта ни, тази любов, която ти каза, че никой и нищо, никога няма да съсипе? Е, ако ти не помниш, аз помня, как тя се появи, и как заради нея ти разби сърцето ми на парчета! А помниш ли, как двамата с  теб стояхме и гледахме залеза на брега на морето, и как настъпи онази първа наша целувка, която и двамата очаквахме дълго време.

Искам да се върне онзи хубав, вълшебен  миг, когато бяхме само аз, ти, залеза и морето!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf