* * * * *

Мислех си, че обич няма никъде!
И не вярвах в нея! И отричах!
Какво сега да кажа? Вижте ме -
Аз всъщност отново обичам!
Една усмивка всичко промени,
Лицето любимо тя озарява.
И щом погледна в топлите очи
Грее ме слънце в душата изгряло!
"Ела при мен!"- в съня си шепна,
"Ръцете ти аз искам да усещам!
Гали ме нежно, цяла да потрепвам,
Аз утрото до тебе искам да посрещна!"
Никой друг на тебе не прилича!
Ах колко много, много те обичам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf