На Данка

Ти помниш ли, когато бяхме малки -
не можехме да се понасяме дори...
сега сме неразделни - две приятелки
в бедност и богатство, в радост и сълзи.

Приятелко, за мене ти си свята
ти повече си ми като сестра
душата ти е пълна с богатства
надявам се да бъде все така.

Добра си, весела и нежна
приятелски протягаш ми ръка
надявам се, че дружбата е вечна,
защото ти си светлина.

Денят е хубав, когато си с мен
смехът ни весел никога не спира
и редом крачим в несъвършенния ни ден
не знаем нито скука, нито мира.

Приятелко - ти заслужаваш така да те наричам
с достойнство името заслужи ти.
На мен ти също можеш да разчиташ -
в бедност и богатство, в радост и сълзи.
22.04.1999 г.
гр.Варна
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mutressa
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-05-19
прочитания: 168
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51845
   Съобщения: 249096
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79671
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312