Всичко, от което се нуждаем

Гледам те, любима,

тайнствено и ангелски красива,

с коси, обсипани с брокат,

завитите къдрици руси на които

с блестящите зрънца по тях

се спускат като нишки от коприна

над крехкото заоблено вратле

надолу към повдигнатите рамене,

в очите ти овално зрими,

откривам онзи тайнствен блясък,

превърнал те във енигма за мен

и зная за въпроса ти към себе си

"Коя съм аз?"

и търсиш отговора в мен,

макар че аз не съм те разгадал напълно

и за да го направя,

всичко, от което се нуждая

е цялата ти обич.

Прегърнал тръпнещите рамене,

вървя със тебе край морето,

вълни облизват босите крака,

отмиват отпечатаните стъпки,

нашепват като че ли с гребените бели,

които ту се появяват, ту изчезват

за отлитащия миг,

прострелните крила на чайките

свистят в простора,

напомнят сякаш полет към звездите,

в очите ми,овално зрими,

откриваш онзи тайнствен блясък,

превърнал ме във енигма за теб

и знаеш за въпроса ми към себе си

"Аз кой съм?"

и търся отговора в теб,

макар че ти не си ме разгадала

и за да го направиш,

всичко от което се нуждаеш

е цялата ми обич.

Лъчите светлина на слънчевия изгрев

и шепотът на призивния вятър

прогонват тъжните кервани,

навъсените мрачни облаци,

одрипавели в дългия си път,

небето сякаш се отваря

и като че през тайнствени високи порти

вятърът издухва мрака надалече

и аз, усетил мярата на времето,

прегърнал тръпнещите рамене,

превръщам тръпката във трепет...

Сега вървим притихнали

със тебе край морето

и чуваме в душите си камбани,

защото всичко онова,

което можем да си подарим,

е цялата ни обич.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf