Как искам да заплача,
ала нямам сили за това.
Как искам да изкрещя,
та целият свят да закънти.
Как искам да ме стоплиш
с няколко думи нежни
и светлата ти усмивка
моето лице да озари.
Мечтите да се сбъднат,
а не в сън да се превърнат.
Сърцето ми е мъничко,
но в себе си таи нещо истинско.
Сърцето ми е свито
и от мъка се превива
раничката трудно заздравява,
защото обичта в мен е тъй дълбока.