Дали завърнах се, преди да си отида?

................На тези дни, който се превърнаха в години,

На спомена за първата любов...........................................

и хората, който пазят вечност
..............................................................

Когато тръгнах си, не исках да живея,

Смъртта поисках. Вече беше безразлично

Да бъдеш сам е трудно, по-добре е с нея

И не е нужно да й казваш, че обичаш!

Добре че тръгнах си преди да стане късно.

Преди магнита на съдбата да поиска

Да вземе моето сърце, да го разкъса

И всяка капка кръв от него да изстиска.

Намирах доблест, в онова което вярвах,

Почувствах ревност, от това което любих,

Нима със чувствата си, днес се надпреварвах

Макар да знаех, че накрая те изгубих!

Дори и думите – неисках да намеря -

Стояха вътре в мен и помнех ги излишно,

Изгубих утрото за да живея ‘Вчера’

Защото ‘Днес’ за мене просто значи ‘нищо’!

Добре че тръгнах си преди да се завърна.

Преди за двама ни, светът да загрубее

И ако вчера, бях успял да те прегърна

То любовта ми днеска щеше да изтлее!

...................................................

посветено

.....на нещото което имах вчера,

Което пазех в себе си - отвътре,

Което днес, дори и да намеря

ще бъде вчера... днес ще бъде утре!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf