Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморният път в кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: grogir
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2006-05-19
прочитания: 419
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52683
   Съобщения: 244549
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81815
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396