Изпепелена нежност в краката ми умира и тиха безнадеждност в сърцето ми пулсира!
В пепелна умора блести живота ми - отронен. Без твоята опора- цветен, летен и забравен спомен.
Тихо ме прегръща студената ръка на мрака и сълзата му отвръща безсилно без да чака.
В дантела черна бие оплетено едно сърце и тихо болката се вие, като изгубено във мен дете. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------