Тази сутрин минавам по стъпките ти през себе си... дълбоко,дълбоко... дълбоко нещо в мен учестява, ръцете омекват... От какво са в очите ми мъглявините? поглед: ... приличам на себе си - истинска. Свети Джордж в ръцете ми хипнотизиращо. Гори ме. Дълбоко, дълбоко... дълбоко и не от болка и не от омраза са сълзите ми.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това не е стих.... а утринен усет за присъствие и любов:)