Из влажното лоно на мрака, по котешки плъзнат е опиум от сластно желание, по клетка от мигли и плазмено, завихря ме до полудяване. Сега съм пътечка от похот по ръбчето на търсещи в искане тръпки по устните, във скута на взривно, велурено-грубо обгръщане и хищна наслада, и грешно предвкусване... Под сведени клепки са луди в зелено очите ми и огнени капки извезват в дъха ти, уж плахо докосване, да мами каризмено, преди да се впие до писък в плътта ти... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------