В зелено...

онзи ахат
с форма на мъничко сърце...
Но...
когато пак погледна към теб
назад...
Още помня
как ми го сложи
с треперещи ръце,
как гледаше
ту очите ми,
ту него...
Боже!
Отсега нататък
този спомен ще мълчи
реликвено потънал
чак до дъното на твоите очи.
В раклата на времето с тъга
под тежкия капак
прибирам малкото сърце - ахат
с надежда
да го сложа
пак...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-31
прочитания: 147
точки: 56 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 31 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2052
   Произведения: 46574
   Съобщения: 228737
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69814
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743