В гърлото на мрака, утрото като горещ картоф засяда - фотографска плака - светлото е тъмно, черното е бяло. Вятър вълчи вие, из камини свири фуги и токати. Малък Сечко. Зима. Дъжд в прозорците потропва пицикато. Люлката на двора е самотна точно колкото сираче - мокра е до корен, и геройски се преструва, че не плаче. Липсват двете птици на комина тухлен. Зее празно място. Само сноп от жици, и антената на дървен прът отдясно. Сигурно са мъртви. (Как се оживява в тази гладна зима?) И дъждът прехвърля мокър крак на мястото им на комина... Покривът е тъжен. Ревматично скърцат с вятъра гредите. Люшка се в окръжност, на тавана сутрин, кукла на верига. 04.02.08