Накрая ще замина... От двама ви. Светът на мъжете, така ме наранява! А там сред треви, птици, долини... ще викам, ще удрям, ще руша, ще хвърлям камъни... Ще стискам зъби, докато вия, но пак ще събера онази моя разпокъсана душа...
И когато се съвзема, ще се върна - друга различна подивяла... Излекувала всичките си рани. Ще се върна в света на живите. Забравила.