Сълзи в нощта

Сълзите ми попиваха в нощта
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,

пред който коленичих и шептях
молитвите, в които ти искреше.
Но тя бе неотключена врата
и вечерта ръждясала тежеше.

И моите сълзи чертаха път,
белеещ над почерненото време.
Той беше млечен, сякаш че денят
поникнал бе във нощното безвремие.

Разпръснати жълтици, като дъжд
сълзите ми дълбаеха небето.
(А бях, привидно уж, нормален мъж,
с достойнство и характер, общо взето...)

Луната се изпълваше с печал
и като моите сълзи просветна.
Загърнах се с молитвения шал
и се превърнах в нежно нощно цвете...

Защо ли да ухая в тъмнина?
Заспали са цветарките без време.
Но в мислите ми някаква сърна
дойде при мен, че беше и студено...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-29
прочитания: 65
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46743
   Съобщения: 197557
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70359
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759