|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Моето Чудо...
Протягам ръка, пак затварям очи
и тихо се моля за моето чудо...
"- Не викай сърце, за миг замълчи,
само за миг поспри да си лудо...."!
Дочува се музика, някакви трели
прекъсват за мъничко мойта молба,
разпръсват във въздуха мислите спрели
и бавно затихват... пак съм сама...
Не смея да гледам, цяла съм в мрак,
настръхнала моля и търся безгласно
частица и намек, някакъв знак...
отминало време на тъга неподвластно....
Но Времето бърза, не спира при мен
и моето чудо далече отвлича...
и вятър - не повей, а съдник студен
на забрава скована сърцето обрича....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fragola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-29
прочитания: 173
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193225
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
