ВНУШЕНИЕ

И с дни не вдишвах чистотата
на въздуха, без белите сълзи...
Не гледах слънцето и мен самата,
загледана във хорските очи.

Забравих се от прашни погледи,
светлина не чаках след нощта...
Заключвах се с неясни доводи
и смисъл търсех във страха.

Наведена над своите миражи,
измисляха се в мен платна,
обръщаха се цветните пейзажи,
изкривяваше се даже и света...

И исках да се спра, ала не можех...
Над мен се лееше порой...
Сънувах се различна, но не помнех...
Дори сънят не беше мой...

А как жадувах миг да съм спокойна,
да помечтая под красивите липи,
да слушам птица песнопойна
да гледам с истински очи...
_____

Истината след години аз научих,
че от мисли тегне ли в душа,
най-добрия лек ще се получи,
вярвам ли във хубави неща... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf