Концертът за сбогуване не струва

Ръцете ти са смърт върху пианото.
Погребани са черните клавиши,
а белите са просто оплаквачи.

Когато и последният акорд
удари си опашката в мълчащите,
аплаузите знаят, че си ничия.
И нотите, които съм нагълтал
(подобно опаковка с антибиотик),
се връщат отчуждени от дъха ми
обратно под капака на пианото.

Концерт за смърт!
А всички са щастливи.
Разстроено пиано е достатъчно
и музика за мъртви да почиташ.
Освен ако случайно не познавам
ръцете ти - с клавиши неотровени.

Пианото в теб лае погребално,
но змийската ти кожа е цигулка.
Концертът за сбогуване не струва,
щом струните ти съскат за споделяне.

Ти имаш лък.
Със него ме убивай!
Приемам смърт.
Но само от цигулки.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf