А е толкова синьо небето наесен... Със две жълти листенца наместо очи, си крада от брезите спомен невчесан за гугутки на топъл от слънце комин. Примижала от сладост е тази прегръдка - чепка грозде във две възловати ръце, като есен узряло, поемаш на глътки всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце... И е лудо от слънцето младото вино, в босоногото "циганско лято" не спи, тананика с среднощния глас на щурците и танцува в тревите, със звездни пети... Във гледеца ти имам запазена снимка. Ти - във моя: "Септември е топъл и сит". И във синята есен две кротки усмивки се преструват на птици на тухлен комин. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------