От сой

Отново по пътища прашни се движа,

полет на птици, размахват крила,

целта е пред мен, планинската хижа,

където не жилят отровни жила.

Компания имам - белите вълци,

от мене очакват вода и храна,

когато ме няма, плачат и хълцат,

макар че живеят в дива страна.

Дали съм дивак и самотник - не мисля,

приятели имам в лицето на хищници,

в града до стената съм често притиснат

от крива съдба, безжалостно пищна.

В гората не ми се налага да правя театър -

маските каменни хвърлих в прахта,

в стихиите разломни, изложен на вятър,

плюя и удрям в лицето смъртта.

И чувствам се някак смален, но пречистен,

а вълците пак ме приветстват със вой,

в гората съм истински, чист, неизмислен,

вълк единак, произлязъл от сой.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf