Опознавах те бавно...Зъб по зъб. Нали така казват - "да познаваш и кътните му зъби?" Та, сега ми е трудно. Всеки спомен ми е скъп. А ти, дори и в спомените си ме лъгал. Но, торбата със сол...не те познавам толкова. Не можахме да я изпразним заедно. Аз, знаеш, обичам по-безсолно, а ти все по мъничко още прибавяш...
И ти ме опознаваше - по дози отрова. Все търсеше границата ми на поносимост. И когато се изправех, ужилваше отново с някаква сатанинска, още по-голяма сила...
Стига толкова! От зъбите ти кърви. Търпението свърших. Претръпнах от отрова. Трудно ми е, но ти казвам "Върви!"...