Защото има ги - души свободни...

О, ще вървя... да, ще вървя,

във своят свят се движа безпроблемно

и ще загърбя всеки вид тъга

във него всичко трябва да е розово и земно.

Лица ли... ще ме гледат?

Нека гледат моята усмивка с завист.

Лица ли... ще ме сочат?

Нека,т е ще страдат в своята ненавист.

Те някой ден ще се обърнат,

изследвайки моментите в живота отминаващи,

отчаяно напред ще се извърнат,

знаейки, че без цел са те оставащи.

Аз ли, о, аз ще продължа да се усмихвам,

намерила във този свят душите сродни.

Във моето пространство все така ще се издигам,

защото има ги - души свободни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf