Тишината на нощта лилаво-тъмнадостигаше до бледите звезди,във часовете късни за да се превърнев страст, която да ни изгори.
Прозрачен балдахин полюшвашевятъра със полъха си на мечти...И всяка мисъл се превръщашев желание от влюбени искри.
А утрото във слънчева наметкаухание донесе на цветя...С букет от нежни виолеткисъбуждаше ме любовта...