Сутрешно тротоарно

Градът не ме посрещна с дъжд,
не ме посрещна и със слънце,
но сякаш нещо изведнъж
покълна в мене като зрънце,
захвърлено от лош сеяч,
попаднало на блага почва.
То - утрото, ми е палач -
убийствата си с мен започва.
Разглеждам хорски самоти,
загърнати във топли шуби
и в мен започва да боли
от змийските очи на луди...
Стискам здраво три неща:
куфар, портмоне и нерви,
че в клетката на глупостта
ме дебнат хищници мизерни.
Те чакат звездния си миг
илюзията да разбият
и със двуострия език
открита жертва да увият.
Но погледът ми е камшик -
държа дистанция голяма.
Нали на Бог съм ученик,
а по-добър учител няма...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-28
прочитания: 77
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7596
   Автори: 2053
   Произведения: 46627
   Съобщения: 232071
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70015
   SMS-и: 803
   Снимки: 4750