Споменът за теб е вече мрамор,
студен, безчуствен, умъртвен.
Но доближа ли се до твойто рамо
пламва като огън вътре в мен.

И този огън ме изгаря бавно,
защото аз от теб съм запленен.
А пламъкът ми дава право
да искам ти да си до мен.

Но болка той ми причинява
и вътре в мен остава тя,
защото кара ме да пожелая
далеч да си от мен сега.