И днес не си до мен

Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
моите очи?
Дали си във рая?
Не се и съмнявам!
Но, Господи,
как ме боли!
Вчера!
Навърших осемнайсет.
Пожелах си:
да бъдеш до мен.
Не всички желания
се сбъдват.
Остави ме, да мечтая,
поне на този ден.
Красавица ли?
Не мога да кажа!
Пълно копие съм
на твойта дъщеря.
Липсваш и.
Чувам я да плаче.
Понякога.
Когато е сама.
Баща ми?
Се грижи за нея...
Не си се съмнявала...
Нали?
Брат ми?
Пораснал е вече.
Ще бъде на двайсет и три.
Как искам...
Днес.
Да те прегърна.
Да ти кажа:
бабо, ела!
Но болката...
и днес ме обгърна.
Задушава ме...
нечовешка самота.
Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
Бие мойто сърце.
Аз помня...
и няма да забравя.
Ще те помни и моето дете.

2004г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-27
прочитания: 106
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753