Толкова безумни съжаления и куп въпроси виснали над нас... вина и неразумни извинения... молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса, герои в нея ще сме аз и ти навън остана хорската намеса... достатъчно убихме се сами.
И спуска се завесата, а ние разделяме се бавно и без глас, но махайки с ръка дали ще скрием останките от този тъжен фарс...
Това бе Любовта ни, явно роля, която изиграхме с лекота... Без втори дубъл и без капка воля за нова сцена, нова светлина...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------