Исках мъничко любов

Мълча, но с очи ти говоря

и ти мълчиш и по очите ми четеш!

Виждаш - че съм тъжна - че уморих се да се боря,

между нас развитие няма. Нима ще отречеш?

Всяка нощ се моля пак да си до мене

и времето поне за миг да спре -

но сякаш напук пустото време

още по-бързо започна да тече!!!

Знаете ли как боли,

когато уж заедно сте, а го няма,

уж близо сте, а толкова далече,

той все е някъде, само мислено сте двама!

И всеки ден телефонът е в ръката,

стискаш го със навлажнени очи!

Всеки ден спориш със сълзата:

"Не ще заплача! Той ще позвъни!"

Но всяка нощ да плачеш, когато си сама.

Да си казваш: "Той просто е зает!"

Да се питаш: "Какво ли прави той сега

и какво ще стане - ако номера му набера!"

Сега съм пребледняла, с всеки ден все по-бледа станах,

а животът ми тепърва предстоеше,

сълзите свършиха и да плача аз престанах

и телефонът в ръката ми не беше.

Не говорех с никой - с никой не се срещах,

какво е усмивка вече бях забравила!

А беше най-големият ми чар-нали се сещаш?!

Всичко в миналото бях оставила!

И тогава ти дойде и ме целуна!

Изведнъж почувствах прилив нов!

Работил си, за да ме направиш някой ден щастлива!

Щастлива?! Аз исках просто мъничко любов?!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf