Стигма

Остриган до голо, денят ми
подрънква си тихо веригите,
във ъгъла движи се спънато,
омраза е, просто, в очите му.
От жалката му диафрагма,
усмивката хъхри издишаща,
в накъсани, тъжни синтагми
и тихото плашещо срича ми...
Със длани валя по стъклата
и кротка съм до изстъпление,
че вместо дъжда, аз покапвам,
от страшното си престъпление,
да бъда и чужда, и няма,
с внезапно избухваща глухост,
защото умея го само,
да бъда до стряскане друга...
Очите пресъхнаха.Значи -
за плач ми остава само кръвта.
И стигмите могат да плачат,
на кървави сълзи от всяка ръка.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-27
прочитания: 92
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759