Няма път назад

Прекрачвам вратите
и някак нещастно
моля се аз -
тихо, безгласно -
пак да се върна
в класната стая
и гласа строг и нежен
да ме омая.

Моля се тайно
спомена да запазя
и всичко предишно
да не погазя.
Моля се тихо
животът за малко
да се поспре...
Свърши се - жалко...

Някак си тихо
тъга се просмука
в съзнанието мое
и леда пропука...
Някак си тихо
света се обърна,
но дори и сълзите
няма как да ме върнат.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: worm
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 84
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7721
   Автори: 2101
   Произведения: 48615
   Съобщения: 213663
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73230
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937