Краят на алеята

Вятърът прегръщаше алеята с камелии

и отнасяше със себе си смеха ни.

Събираше ни щастието в свойте шепи,

за да може зимата да ми го върне.

Потекоха листата по алеите изстиващи,

и бавно приземи се есента.

Тя идваше, а ти - любими, си отиваше

замлъкнал със протегната ръка. . .

И чаках зимата да дойде с онзи вятър -

онзи, дето взе от нас смеха ни.

От прозореца аз виждах черен кратер,

от който вятърът не се завърна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf