...

  Когато си отиде един добър човек

  внезапна, дълга тишина настава

  и в нея се усещаш сам и гол.

  А после спомени и чувства се сгъстяват

  в златист светлик, подобно ореол.

  Той самотата някак странно сгрява

  на живите и прави ги добри.

  След туй подробностите бавно избледняват.

  Размиват се чертите му дори.

  Само добрата, топлата следа

  във нас все тъй излъчва светлина.

  Доброто във живота ни остава.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf