Последни капки от дъжда ме милват... като за последно... по мокри пътеки от нежност някой в мислите ми плахо влиза и в шепа дъждовно обичане тъгата отмива...
а нечия тиха вина по река от милост бързо потича търсеща прошка в небесната цветна дъга... и... всичко това... само защото, там... във дъжда ти влюбено пак се усмихна...