Нощни спомени

Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници будни във нощния мрак.

Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини потънали без глас в самота.

Родени вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот.

Тогава... се раждат любивните рани
и бягат неспирно по нечий души,
със болка стаена във сухите длани,
спокойно със ласки самота се роди.

И бързо притихват - сломени... безсилни,
старите спомени мъчно горят,
сенки на птици крадат ги страхливо,
със тях под луната убити летят.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Нандо
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 135
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759