Завесите раздраха

Криеш ли лицето си зад вятъра,

носиш товара на годините,

падат маските в театъра,

търсиш яростно причините,

времето битува безпощадно

в призивни посоки на разплата,

кървавите митинги площадни

рибата на сухото подмятат,

чувстваш се измамен и предаден

и натикан в тъмна дупка,

времето последната награда

ти предрече: "Хайде, чупка!"

и сега си сам, изпразнен,

поривите вяло се прибраха,

луташ се неистово раздразнен,

в театъра завесите раздраха.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf