ПОСЛЕДНАТА МИ МИСЪЛ

Не можехме да бъдем по-различни
(навярно разликата бе да сме еднакви)
След толкова първичност сме вторични
по-истински излъгани - и жалки...

А те годините минаваха - безлични
(снегът се стапяше от вчерашни слънца).
Намирахме се само като тичахме
(с надежда да ни раздели света)

Намразих те до дъно. Непотребна!
(без тебе ще живея и обратно)
Ще стигна сам химерата - заветна
и без да бъда птица ще съм ято...

... и в този миг небето се разкъса.
(пороят ме завари - не заварен)
Последната ми мисъл беше къса
и нейде там те срещнах - беше спряла!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf