ЛЮБОВ

Ще тичам подир глухите трамваи,
ще тичам след смеха на ветровете.
Когато и във тях те разпозная,
ще те потърся и в планинско цвете.

В ехото дори ще те потърся,
в трепета, звънлив, на маранята.
Слънчеви лъчи ще ти накъсам
и ще те целуна със зората.

В гроздове, напукани от сладост
аз ще впия жадните си устни.
Смисъла на земната ти радост
ще ме опие още щом я вкуся.

Когато всичко в мен си ти.
Когато се превърнеш в моя същност.
Една любов със нас ще полети
и все към нас с усмивка ще ни връща.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-25
прочитания: 88
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239750
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67367
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653