Безумие

Пораснаха с листа огромни
и тъмна сянка пуснаха навред.
А после под звезди бездомни
се движеха смело и само напред.

В калта от бедствия отминали
посяха своите бъдещи деца.
Преброиха колко са загинали,
но не извърнаха назад лица.

Препъваха се, падаха и ставаха,
луната им беше пътеводна звезда.
От студ и от мраз побеляваха,
но достигнаха заветно целта.

Излизаха навън осъществени
с безумни белези, следи и рани,
с души от студ обезобразени,
от своето безумие до кост одрани.

22,05,2008
Лили Павлова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf